„Може да съдържа следи от…“
- Това е доброволна информация. Когато се дава, не трябва да заблуждава, не трябва да е двусмислена и трябва да се основава на данни (Регламент (ЕС) 1169/2011, член 36.2).
- Тя не замества избягването на кръстосания контакт. Да я пишете „за всеки случай“ на всички ястия не защитава клиента и го оставя без избор.
- Използвайте я само когато има реален риск, който не можете да избегнете, и обяснете на клиента какъв е.
„Без глутен“ и „с много ниско съдържание на глутен“
- „Без глутен“: само ако храната, във вида, в който се продава, съдържа не повече от 20 mg/kg глутен (Регламент за изпълнение (ЕС) 828/2014, приложение).
- „С много ниско съдържание на глутен“: само за храни от зърнени култури с глутен, обработени за намаляването му, с не повече от 100 mg/kg.
- Овес: за да се нарече „без глутен“, трябва да е произведен така, че да се избегне замърсяване с пшеница, ръж или ечемик, и да не надвишава 20 mg/kg.
- Може да се добави „подходящо за хора с цьолиакия“ или „подходящо за хора с непоносимост към глутен“ (член 3.2).
- Важи и за пакетираното, и за това, което се сервира без опаковка (AESAN).
- Не го пишете на това, което никога не съдържа глутен, например сок: AESAN смята това за подвеждащо, защото внушава, че продуктът е специален.
Ако напишете в менюто „без глутен“, трябва да можете да го гарантирате: съставки без глутен, отделно приготвяне и без кръстосан контакт. Ако не можете, не използвайте никаква декларация за глутена: липсата на глутен се съобщава само с тези декларации и при техните условия (член 3.1). Информирайте за алергена и обяснете риска от кръстосан контакт.
Източник: Регламент (ЕС) 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите, член 36 · Регламент за изпълнение (ЕС) 828/2014 относно липсата или намаленото присъствие на глутен, член 3 и приложение · AESAN: етикетиране на вещества, причиняващи алергии и непоносимост (на испански)